Петролът продължава да поскъпва след ударите на САЩ и Иран по кораби в Ормузкия проток

Цените на петрола се повишиха с близо 1 процент днес, след като Иран и САЩ нанесоха удари по танкери в Ормузкия проток, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Сортът Брент от Северно море, който е референтен за Европа, прибави 0,97 на сто до 97,21 долара за барел към 10:30 ч. българско време.

Американският лек суров петрол WTI е нагоре с 0,64 на сто до 92,05 долара за барел.

Миналата седмица Брентът поскъпна със 7,8 на сто, а американският референтен сорт - с близо 10 на сто, след като Иран и САЩ възбновиха атаките и причиниха намаляване на транспортирането на суровината през Ормузкия проток, откъдето преди войната преминаваше близо една пета от петрола за световния пазар.

Инфлацията отново излиза на преден план на световните финансови пазари през настоящата седмица, след като новото поскъпване на петрола и силните данни за пазара на труда в САЩ промениха очакванията за паричната политика. Инвеститорите ще следят най-вече потребителските и производствените цени в САЩ, заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ), сигналите от „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) и данните за търговията и инфлацията в Китай.

Към паричната политика се добавя и геополитиката. Новата ескалация между САЩ и Иран в района на Ормузкия проток изтласка цените на петрола нагоре и предизвика разпродажби на държавни облигации от САЩ до Япония и Европа. Това създава все по-неудобна комбинация за централните банки: инфлацията отново се ускорява, докато икономическият растеж в редица страни остава слаб.

И точно връзката между петрола, доходността и цените на акциите вероятно ще остане основната тема за инвеститорите. „Ако трябва да опростя виждането си за краткосрочната търговска среда, американските акции се движат обратно пропорционално на цените на петрола и доходността на държавните облигации“, посочват анализаторите на „Чарлз Шваб“ (Charles Schwab).

Цената на американския лек суров петрол (WTI) се повиши с около 9 на сто през изминалата седмица, а фючърсите за октомври се търгуваха около 91 долара за барел. „Комерцбанк“ (Commerzbank) отчита, че сортът Брент достигна 95 долара за барел, докато природният газ в Европа поскъпна до тригодишен максимум над 70 евро за мегаватчас. В САЩ цената на дизела достигна четиригодишен връх, а според „Чарлз Шваб“ на дребно тя за кратко е достигнала рекордните 5,85 долара за галон.

Ефектът бързо се пренесе върху облигационните пазари. Доходността по десетгодишните американски държавни ценни книжа достигна около 4,8 на сто, най-високото равнище от края на 2023 г., а според „АктивТрейдс“ (ActivTrades) в определен момент тя се е повишила до 4,798 на сто, най-високото ниво от януари 2025 г. Доходността по десетгодишните японски облигации достигна 3 на сто за първи път от 1996 г., британските книжа със същия матуритет се повишиха до 19-годишен връх от 5,294 на сто, а германските се доближиха до 3,4 на сто за първи път от 2011 г.

Според „Комерцбанк“ именно доходността все повече се превръща в конкурент на акциите. „Американските държавни облигации с доходност от 4,8 на сто за десетгодишните и 5,3 на сто за тридесетгодишните ценни книжа се превръщат във все по-силна конкуренция за инвестициите в акции“, посочват анализаторите на банката.

Уолстрийт очаква инфлацията

След понижението в петък широкият индекс S&P 500 все пак приключи седмицата с лек ръст и остана само на около 1 на сто под историческия си връх от средата на август. От началото на годината индексът е нараснал с близо 13 на сто.

Зад сравнително спокойното седмично изменение обаче се крие значително по-голяма волатилност. Пазарите преминаваха от опасения за ново ускоряване на инфлацията и ръст на доходността към надежди, че Управлението за федерален резерв (УФР) все пак може да изчака с ново затягане на паричната политика.

Следващият тест ще бъдат данните за производствените цени в четвъртък и за потребителските цени в петък. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, очакват общият индекс на потребителските цени през август да нарасне с 0,4 на сто спрямо юли, а основният показател, който изключва храните и енергията, с 0,2 на сто.

„ИПЦ със сигурност ще повлияе в една или друга посока... така че много зависи от този доклад“, заяви главният инвестиционен стратег в „Ти Ди Уелт“ (TD Wealth) Сид Вайдия. Според него представителите на УФР „през последните месеци подчертаваха ангажимента си към ценовата стабилност и в даден момент тази реторика ще трябва да бъде подкрепена с действия, ако инфлацията не покаже достатъчен напредък“.

Подобна оценка дава и портфейлният стратег в „Натиксис Инвестмънт Мениджърс Сълюшънс“ (Natixis Investment Managers Solutions) Гарет Мелсън. С оглед на предстоящите данни „това, което наистина има значение, е дали тази стойност действително ще потвърди забавянето, което наблюдавахме през юни и юли“, посочи той. „В този смисъл всичко се свежда до една стойност.“

Значението на инфлационните показатели се увеличи след неочаквано силните данни за заетостта. Американската икономика е създала 162 000 нови работни места през август при очаквани едва 55 000, а данните за юли бяха ревизирани нагоре. След публикацията вероятността за повишение на основната лихва през септември отново се увеличи.

Фючърсите върху федералните фондове в края на петъчната търговия показваха около 57 на сто вероятност за повишение, а според данни на Ел Ес И Джи (LSEG) паричните пазари оценяват шанса на около 59 на сто. Повишение с 25 базисни пункта до края на годината вече е напълно отразено в котировките.

Икономистите от „Барклис“ (Barclays) определиха доклада за заетостта като фактор, който „незначително“ подкрепя аргументите за повишение с 25 базисни пункта през септември, добавяйки: „Вниманието сега се пренасочва към данните за инфлацията през настоящата седмица".

Стивън Браун, главен икономист за Северна Америка в „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics), също поставя акцента върху предстоящите показатели. „Перспективата за повишение на лихвите този месец все още зависи в много по-голяма степен от данните за ИПЦ и ИПП за август… но стабилността на пазара на труда означава, че ще ни е достатъчно да видим данни, които са в съответствие с умерено надцелево повишение на основния дефлатор на личните разходи (PCE), за да променим прогнозата си към повишение през септември“, посочи той.

„Данске банк“ (Danske Bank) обаче обръща внимание, че основната инфлация през последните няколко месеца остава сравнително умерена. „Комерцбанк“ също очаква общите потребителски цени да нараснат с 0,4 на сто заради поскъпването на бензина, но прогнозира основната инфлация да бъде едва 0,2 на сто на месечна база. Поради това банката запазва прогнозата си, че УФР няма да повиши лихвите на 16 септември.

Разделението се вижда и сред самите централни банкери. Кристофър Уолър заяви, че би подкрепил запазване на лихвите, ако августовските данни потвърдят отслабване на инфлационния натиск. Президентът на УФР за Ню Йорк Джон Уилямс също посочи, че наличните досега данни не оправдават повишение. Майкъл Бар, от друга страна, смята, че лихвите трябва да бъдат увеличени още този месец, ако инфлацията не покаже достатъчен напредък.

Тази несигурност вероятно ще остане основен източник на колебания на Уолстрийт. „Не думите, а действията ще покажат колко сериозно подхожда централната банка към борбата с инфлацията“, коментира главният пазарен анализатор на „Консорсбанк“ (Consorsbank) Йохан Щанцл. „Винаги, когато нещата стават сериозни, тя намира извинения, за да може все пак да изчака още малко“.

Петролът отново се превърна в инфлационен риск

Зад променените очаквания за лихвите стои в значителна степен войната в Близкия изток. Новото изостряне на конфликта между САЩ и Иран, особено около Ормузкия проток, засили страховете от прекъсване на глобалните доставки на енергия.

„Данске банк“ отбелязва, че реалният трафик през Ормузкия проток вероятно е по-голям от този, който може да бъде проследен чрез публично достъпните данни. Американският министър на енергетиката Крис Райт заяви през август, че през пролива са преминавали дори по 9 млн. барела дневно. Според банката тази оценка може да е преувеличена, но част от танкерите вероятно остават извън системите за проследяване.

Засега по-слабият китайски внос на суров петрол е един от факторите, които задържат цените под 100 долара за барел, посочва „Данске банк“. В края на август и началото на септември обаче сблъсъците отново се засилиха, включително след американски удари срещу ирански петролни танкери в отговор на атаки срещу търговското корабоплаване.

„След последните изявления на президента на САЩ и неговия вицепрезидент има известна надежда, че настоящото ескалиране ще остане временно“, коментира портфолио мениджърът в „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) Томас Алтман.

Засега обаче пазарите плащат все по-висока рискова премия. „Комерцбанк“ посочва, че поскъпването на суровините отново е върнало инфлационните страхове сред инвеститорите, след като инфлацията в еврозоната достигна 3,3 на сто.

Това е и причината „Чарлз Шваб“ да запази „предпазлива“ прогноза за американските акции. „Не сме сигурни колко устойчиви ще бъдат американските акции, ако конфликтът с Иран се влоши и цените на петрола/доходностите продължат да се покачват“, посочват анализаторите. Допълнителен риск са традиционно слабият за акциите септември и връщането на по-голямата част от фондовите мениджъри след летните отпуски.

ЕЦБ е изправена пред почти предрешено решение

Ако при УФР изходът остава отворен, при ЕЦБ пазарите са значително по-категорични. Повишение на депозитната лихва с 25 базисни пункта до 2,50 на сто на заседанието в четвъртък е почти напълно отразено в курсовете.

Причината е новото ускоряване на инфлацията. Потребителските цени в еврозоната нараснаха през август с 3,3 на сто на годишна база спрямо 2,9 на сто през юли, достигайки най-високото си равнище от септември 2023 г. Енергията поскъпна с 14,3 на сто, докато основната инфлация остана значително по-ниска, на равнище 2,4 на сто.

„Подобен ход е повече или по-малко отразен в цените (на акциите, б.ред.), беше обявен сравнително открито от няколко членове на Управителния съвет и беше подкрепен и от посланието в протокола за паричната политика от заседанието през юли“, посочват главният анализатор на „Нордеа“ (Nordea) Ян фон Герих и главният икономист Тули Койву.

Според тях по-важна ще бъде комуникацията след решението. „А в това отношение ЕЦБ, която се ръководи от данните и не поема предварителни ангажименти, вероятно ще остане сравнително сдържана“.

Рискът идва от енергията. „Ако напрежението в Близкия изток продължи да ескалира преди заседанието, и особено ако цените на газа запазят възходящата си тенденция, посланието вероятно пак ще има „ястребов“ характер“, предупреждават анализаторите на „Нордеа“.

Подобна е оценката и на „Хелаба“ (Helaba). „Последните положителни икономически данни предлагат допълнителна възможност за по-нататъшно затягане на монетарната политика“, посочи Улф Краус от банката.

Главният икономист на „Метцлер Асет Мениджмънт“ (Metzler Asset Management) Едгар Уолк също приема септемврийското повишение като базов сценарий. „Повишението на лихвения процент от ЕЦБ с 0,25 процентни пункта до 2,5 процента вече е широко приет консенсус“, посочи той, като според него още едно увеличение през декември остава напълно възможно.

Не всички анализатори обаче смятат, че ЕЦБ разполага с голямо пространство за допълнително затягане. Екхард Шулте от „МейнСкай Асет Мениджмънт“ (MainSky Asset Management) предупреждава, че нови увеличения след септември могат да сложат край на едва започналото циклично възстановяване на икономиката в еврозоната.

„Комерцбанк“ също очаква депозитната лихва да бъде повишена до 2,50 на сто, но се разминава с пазарните очаквания за последващите действия. Фючърсите предполагат още две повишения до 3 на сто до средата на 2027 г., докато банката смята, че след септември лихвите вероятно ще останат без промяна за по-дълъг период.

Средната прогноза на икономистите за инфлацията в еврозоната през 2026 г. вече се е повишила от 1,8 на сто до 2,9 на сто вследствие на войната в Иран, а „Комерцбанк“ прогнозира 2,8 на сто. Въпреки това според банката депозитна лихва от 2,50 на сто вече се намира около горната граница на неутралното равнище.

„Хелаба“ също очаква след септемврийското решение по-продължителна пауза. Сред аргументите са слабият растеж на паричната маса, значително по-високите разходи за рефинансиране за домакинствата и предприятията и стабилните дългосрочни инфлационни очаквания.

DAX остава устойчив, но над 26 000 пункта започва нов тест

Европейските акции засега устояват на рязкото движение на облигационните пазари. Германският DAX отново премина границата от 26 000 пункта, след като в края на август достигна рекордните 26 618 пункта.

Според експертите от „Индекс Радар“ (Index Radar) пазарът показва по-голяма устойчивост, отколкото предполага традиционно неблагоприятната сезонност през септември.

„Макар че инвеститорите очевидно засега са успели да се отърсят от „коктейла от тревоги“, съставен от геополитически и парично-политически непредвидимости, обстановката вероятно ще остане нестабилна“, коментира главният пазарен анализатор на „КапТрейдър“ (CapTrader) Тимо Емден.

Според Томас Алтман от „Кю Си Партнърс“ (QC Partners) следващият въпрос е дали над 26 000 пункта ще се появят достатъчно нови купувачи, или инвеститорите отново ще започнат да прибират печалби.

Икономическите сигнали от Германия междувременно са по-добри. Институтът „Ифо“ (Ifo) повиши прогнозата си за растежа през 2026 г. от 0,8 на сто до 1,4 на сто, подкрепен от по-силен износ и по-високи държавни разходи за инфраструктура, климатични проекти и отбрана. За 2027 г. институтът очаква растеж от 1,2 на сто, а за 2028 г. от 0,8 на сто.

Последните данни обаче остават противоречиви. Поръчките в промишлеността през юли са се увеличили с 2,5 на сто на месечна и с 13,1 на сто на годишна база, но без големите поръчки са намалели с 1,4 на сто.

Главният икономист на „Декабанк“ (Dekabank) Улрих Катер очаква индексът на инвеститорското доверие „Сентикс“ (Sentix) да даде допълнителна представа дали икономиката действително се намира във фаза на възстановяване въпреки структурните проблеми.

Технологичните акции търсят нов катализатор

С приключването на сезона на отчетите вниманието постепенно се измества от корпоративните печалби към лихвите и оценките. Резултатите за второто тримесечие обаче дават солидна основа на американския пазар.

От 493 компании в S&P 500, които вече са публикували отчетите си, 69 на сто са надминали прогнозите за приходите, а 88 на сто за печалбите. Ръстът на печалбата на акция достига 53 на сто, а този на приходите 15,61 на сто. Дори след изключване на големите еднократни инвестиционни печалби на технологичните гиганти увеличението на печалбата на акция остава между 26 и 29 на сто.

„Комерцбанк“ посочва още по-ясно разминаването между фундаментите и пазарните оценки в технологичния сектор. Очакваните печалби на компаниите в Nasdaq 100 са нараснали с около 70 на сто от началото на 2025 г., докато самият индекс е поскъпнал с около 40 на сто. В резултат прогнозното съотношение цена/печалба е спаднало от 26 през юни до около 21.

Това не означава, че секторът е имунизиран срещу растящата доходност. Напротив, технологичните компании с високи оценки са сред най-чувствителните към промяна на дългосрочните лихви.

„Това е пазар на акции, който все още се справя с последствията от загубата на инерция през юли и търси ново лидерство, както и нова история, която да определи следващото движение“, коментира Гарет Мелсън от „Натиксис“ (Natixis).

Нов тест ще бъдат резултатите на „Оракъл“ (Oracle) в четвъртък. Компанията вече се превърна в един от основните индикатори за инвестиционния цикъл около изкуствения интелект. В края на последната финансова година оставащите задължения за изпълнение на договори са достигнали 638 млрд. долара, но огромните инвестиции в облачна инфраструктура са довели до отрицателен свободен паричен поток от 23,7 млрд. долара.

Вниманието следователно ще бъде насочено не само към растежа на облачния бизнес, но и към това колко бързо огромният портфейл от поръчки се превръща в приходи и какви допълнителни инвестиции ще бъдат необходими.

„Адоби“ (Adobe) също ще публикува резултати в четвъртък, а инвеститорите ще търсят сигнали за монетизацията на генеративния изкуствен интелект и евентуални промени в стратегията след обявената смяна на ръководството.

Япония търси следващата стъпка към нормализация

В Азия инвеститорите ще следят дали „Банк ъв Джапан“ ще потвърди очакванията за продължаващо затягане на политиката. Пазарите вече почти напълно отразяват възможността за повишение на лихвата през септември, затова речта на члена на Управителния съвет Казуюки Масу в четвъртък ще бъде следена най-вече за сигнали за темпа на следващите стъпки.

„Тъй като пазарите все повече се фокусират върху перспективите за политиката на Банката на Япония, ние запазваме неутрална позиция спрямо японската йена и очакваме USD/JPY да се движи около 160, тъй като властите дават приоритет на валутната стабилност“, заяви Юксуан Тан, ръководител на отдела за лихвени проценти и валутна стратегия за Азия в „Джей Пи Морган Прайвит Банк“ (J.P. Morgan Private Bank).

Според Тан подобен сценарий предполага три или четири повишения на лихвите през следващите 12 месеца, които биха довели основния процент до около 2 на сто.

Във вторник се очаква и ревизираната оценка за японския БВП през второто тримесечие. Първоначалните данни показаха растеж от 0,3 на сто спрямо предходното тримесечие и 1,1 на сто на годишна база, но по-силните капиталови разходи създават предпоставки за ревизия нагоре.

Китайският износ остава силен, инфлацията бавно се връща

Китай ще публикува данните за външната търговия и инфлацията за август, които трябва да покажат доколко втората по големина икономика в света продължава да разчита на износа, докато вътрешното ценово напрежение остава ограничено.

Ай Ен Джи (ING) очаква износът да нарасне с 24 на сто на годишна база, а вносът с 32 на сто, което би довело до търговски излишък от 107 млрд. долара. „Сити“ (Citi) прогнозира още по-силен ръст на износа от 27,5 на сто и излишък от 119,1 млрд. долара.

И двете институции очакват потребителската инфлация да се ускори до между 0,8 и 0,9 на сто спрямо 0,5 на сто през юли, отчасти заради по-високите цени на горивата.

Икономистите на „Номура“ (Nomura) посочват, че по-високите цени на храните, златото, чиповете и продуктите, свързани с изкуствения интелект, вероятно са подкрепили както потребителските, така и производствените цени, макар основната инфлация да остава слаба.

Съчетание от слаб потребителски ценови натиск и продължаващ спад на производствените цени би върнало опасенията за недостатъчно вътрешно търсене. Подобен сценарий може да се отрази и на европейските компании в секторите на луксозните стоки, суровините и промишлеността.

Индия расте бързо, но плаща все повече за енергия

Индия продължава да се откроява сред големите икономики. БВП се е увеличил със 7,8 на сто на годишна база през периода април-юни при пазарни очаквания за 7,5 на сто. Ръстът на инвестициите достига 11,9 на сто, а промишленото производство се е увеличило с 9,2 на сто.

Силното начало на финансовата година накара „Хелаба“ да повиши прогнозата си за растежа на Индия до 7 на сто от досегашните 6,4 на сто.

Но енергията се превръща в основен риск. Индия внася повече от 80 на сто от необходимия ѝ суров петрол, а стойността на вноса е нараснала с 56 на сто между април и юли до 63,4 млрд. долара.

Страната успя да намали непосредствената си зависимост от Ормузкия проток, като около 70 на сто от петрола вече пристига по други маршрути. Делът на Русия във вноса е нараснал от малко под 20 на сто през януари до около 50 на сто през юли, а Делхи диверсифицира доставките и чрез Венецуела, Бразилия, Нигерия, Оман и САЩ.

Това обаче не предпазва икономиката от глобалното поскъпване. Цените на едро на горивата и електроенергията през юли са били с 20 на сто над равнището година по-рано. В комбинация със слабия мусон това може да задържи висока и инфлацията при храните.

„Конфликтът с Иран и произтичащите от него повишения на цените на енергията представляват най-голямото бреме за индийската икономика в момента“, посочват анализаторите на „Хелаба“.

БРИКС се събира на фона на по-фрагментирана световна икономика

Към икономическите събития през седмицата се добавя и геополитиката. Индия ще бъде домакин на 18-ата среща на върха на БРИКС в Ню Делхи на 12 и 13 септември.

Форумът се организира в момент на по-високи енергийни разходи, засилващи се търговски противоречия и продължаващ конфликт в Близкия изток. Сред основните теми се очакват икономическото и финансовото сътрудничество и промените в глобалната търговска система.

Особено внимание ще привлече очакваното посещение на китайския президент Си Цзинпин, първото му в Индия от седем години, на фона на усилията на Пекин и Ню Делхи за стабилизиране на двустранните отношения.

„Данске банк“ посочва, че при отношенията между Китай и САЩ вниманието вече постепенно се насочва и към предстоящата среща между Си и американския президент Доналд Тръмп.

Септември започва с повече рискове, но пазарите засега устояват

Фондовите пазари навлизат в традиционно слабия септември при необичайна комбинация от силни корпоративни печалби, сравнително устойчив икономически растеж и едновременно с това растящи цени на енергията, доходност на облигациите и очаквания за по-високи лихви.

През август Nasdaq се повиши с над 4 на сто, а DAX с около 2,5 на сто и достигна нов исторически максимум. „Хаспа“ (Haspa) отбелязва, че международните пазари на акции засега остават сравнително устойчиви въпреки силните колебания на облигационните пазари, а потенциалът за ново значително повишение на дългосрочната доходност може вече да е ограничен.

Засега силните печалби и икономическите данни дават опора на акциите. Индексът Ай Ес Ем (ISM) за сектора на услугите в САЩ се повиши от 54,1 до 55,4 пункта, а новите поръчки достигнаха 60,9 пункта. В същото време производственият индекс се понижи от 55,6 до 54,6 пункта, а данните за наемането показват известна предпазливост на компаниите.

Точно тази смесена картина прави предстоящите инфлационни данни толкова важни. По-висок от очакваното индекс на потребителските цени би увеличил вероятността за септемврийско повишение на лихвите в САЩ, вероятно би изтласкал доходността отново нагоре и би поставил под натиск технологичните акции. По-слаб показател може да има обратния ефект.

Главният пазарен анализатор на „Си Ем Си Маркетс“ (CMC Markets) Андреас Липков определя предстоящата седмица като „една от най-важните седмици през септември от гледна точка на паричната политика“. В четвъртък решението на ЕЦБ практически ще съвпадне с публикуването на американските производствени цени, а ден по-късно идват данните за индекса на потребителските цени.

Затова и сравнително простата зависимост, очертана от „Чарлз Шваб“, вероятно ще остане валидна поне още една седмица: по-евтин петрол и отстъпление на доходността биха дали въздух на акциите, докато ново поскъпване на енергията ще затрудни централните банки и пазарите едновременно.

А най-прекият катализатор може да дойде в петък. Според „Чарлз Шваб“ „един умерен/по-слаб от очакваното доклад за индекса на потребителските цени в петък почти със сигурност би дал тласък“ на пазарите.